40G3

G. Гори

Тресавищни иглолистни гори и храсталаци

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G3.E1 Pinus mugo bog woods, G3.E32 Moesian Scots pine mire woods; G3.E6 Nemoral bog Picea woods; Pal. Class.: 44.A3 Mountain pine bog woods, 44.A222 Moesian Scots pine mire woods, 44.A42 Nemoral bog spruce woods; HD 92/43: 91D0 *Bog woodland.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B1 C2 D2 E2 F2 G1 H2 IJ L1].

Обща характеристика. Местообитанието представлява интразонална група мочурищни и торфени фитоценози, доминирани в горните етажи от иглолистни видове дървета и храсти. Тези твърде специфични за българската растителност съобщества са представени от отделни участъци с ограничени площи главно в Западните Родопи, Витоша и Рила планина. Намират се под непосредствено въздействие на близки до повърхността подпочвени води и в по-малка степен са зависими пряко от валежите. Почвите, върху които се развиват разглежданите фитоценози, са кисели и влажни (Histosols), в едни случаи са бедни на минерални соли, в други хранителните вещества са повече. В нашите планини горските мочурища с формиране на торф са разпространени предимно в Западните Родопи – в Доспатската планина. Те се развиват край речните корита и на заблатени места по склоновете с малък наклон. В дървостоите доминира смърчът (Picea abies) или белият бор (Pinus sylvestris). Въпреки че дърветата не намират оптимална среда за развитие при повишената киселинност на средата и постоянното преовлажнение на почвата и не се отличават с големи размери, те все пак влияят върху микроклиматичните условия и определят в известна степен състава на приземните етажи. Ограничаването на осветлението, което достига до повърхността на почвата, води до изчезване на хелиофилните видове мъхове и семенни растения. Мезотрофните и олиготрофните сфагнови мъхове Polytrichum commune, P. strictum, Sphagnum angustifolium, S. capillifolium, S.  fuscum, S. magellanicum образуват изолирано или в комплекси многобройни купчини, които често са с височина над един метър. Дървостоят се изгражда най-често от белия бор (Pinus sylvestris). Проективното покритие е високо, но дърветата са с незначителна височина – 3, рядко до 7 m. На 50–60 г. те са високи едва 3–4 m. Почти навсякъде доминира Sphagnum squarrosum, който заедно с Aulacomnium palustre, Philonotis fontana, Mnium punctatum, Marchantia aquatica,и отчасти с Hylocomium splendens образуват по-големи или по-малки купчини. Върху тях обилието на цветни растения е ограничено. По-често срещани са Bruckenthalia spiculifolia, Eriophorum vaginatum, Potentilla erecta, Vaccinium myrtillus, Vaccinium vitis-idaea, Viola palustris. Висшите растения играят съществена роля в понижените участъци между олиготрофните сфагнови купчини, където освен цитираните вече видове, са разпространени и други, част от които са типични торфени или са характерни повече за субалпийската и алпийска крайпоточна растителност, а трети са свързани със смърчовите ценози с висок склоп, където влажността на почвата и въздуха е повишена. По-разпространени видове в горските торфища са: Chaerophyllum hirsutum, Cirsium appendiculatum, Cystopteris fragilis, Dactylorhiza maculata, Deschampsia caespitosa, Equisetum hiemale, E. sylvaticum, Eriophorum angustifolium, Filipendula ulmaria, Geum rhodopaeum, G. rivale, Listera cordata, Lysimachia nummularia, Moneses uniflora, Myosotis scorpioides, Myosoton aquaticum, Oxalis acetosella, Parnassia palustris,Phegopteris connectilis, Potentilla palustris, Pyrola minor, Ranunculus montanus, Scirpus sylvaticus, Soldanella chrysostricta и др. В смърчовите ценози има малко хелиофилни видове, под склопа на белия бор те са повече.

На места, на границата между горски и мочурищни фитоценози в Родопите, дърветата са закърнели, силно деградирали и между тях са се формирали купчини, повече или по-малко високи и широки, от различни сфагнови мъхове: Dicranum bonjeanii, Polytrichum commune, Sphagnum capillifolium, S. centrale, S. girgensohnii, S. magellanicum, S. palustre, S. rossowii. С подчинено участие в създаването на тези купчини са още Bruckenthalia spiculifolia,Bistorta vivipara (= Polygonum viviparum), Carex echinata, C. pallescens, C. panicea, Geum rhodopaeum, Listera cordata, Moneses uniflora, Nardus stricta, Parnassia palustris, Pseudorchis frivaldii, Vaccinium myrtillus, Vaccinium vitis-idaea, Viola palustris и др.

На Витоша смърчовите гори се отличават с нисък склоп, което осигурява по-високо осветление за приземните растения. Високата почвена влажност, подхранвана от голямо количество валежи и множество извори, e предпоставка за развитие с високо обилие на горски зелени мъхове: Hylocomium splendens, Pleurozium schreberi, Polytrichum commune, Rhytidiadelphus triquetrus и др. Натрупваният от тях торф задържа допълнителни количества вода и допринася за развитието на торфени мъхове. Смърчовите дървета, които предпочитат умерено овлажнявана почва, постепенно отслабват, ограничават растежа си и засъхват. Там, където наклонът се увеличава и естественият дренаж на почвата е добър, тези процеси спират.

В Рила и по-ограничено в Пирин, в условията на заравнен или слабо наклонен релеф с подпочвени води близки до повърхността или излизащи и заливащи почти непрестанно почвата, се развиват торфищни ценози с храстов етаж от клек (Pinus mugo). Те се срещат по дъната на циркусите и речните долини. Заемат най-често ограничени територии. В миналото площите им са били по-големи, но отчасти поради напредване на сукцесионните процеси, отчасти поради климатични промени, но най-вече в резултата на антропогенно въздействие, разпространението им в съвременната растителна покривка не е много голямо. Като правило, това са мезоолиготрофни торфища с плътна мъхова покривка от Barbilophozia lycopodioides, Plagiothecium denticulatum, Sanionia uncinata, Sphagnum capillifolium, S. centrale, S. compactum, S. inundatum, Warnstorfia еxannulata с участието на Dicranum fuscescens, D. scoparium, Eurhynchium pulchellum и др. Храстовият етаж на клека в много участъци е с високо проективно покритие и ценозите са непроходими. Край основата на стъблата и полегналите клони се създават микроповишения, които се заемат главно от сфагнови мъхове и условията са възможни за развитие на видове от клас Vaccinio-Piceetea: Bruckenthalia spiculifolia, Geranium sylvaticum, Homogyne alpina, Juniperus sibirica,Deschampsia flexuosa, Luzula sylvatica, Rubus idaeus, Vaccinium mytrillus, V. vitis-idaea. В по-разсветлените участъци, особено в по-старите фитоценози, с високо или ограничено обилие в тези ценози са разпространени нерядко и по-светолюбиви хигрофилни видове: Caltha palustris, Carex echinata, C. nigra, Eriophorum vaginatum, Juncus alpinus, Plantago gentianoides, Potentilla erecta, Primula deorum, Pseudorchis albida и др. Позициите на тези ценози от синстаксономична гледна точка са особени. От една страна, това са ценози на сфагновите торфища (Scheuchzerio-Caricetea), от друга – не по-малка роля играят видовете от Vaccinio-Piceetea. Разположени на южната граница на своя ареал при по-други климатични условия от тези в Средна Европа, ценозите от тази група у нас не притежават много от характеристиките – състава и структурата на по-високо разположени торфища, и имат доста по-различен флористичен състав в сравнение с викариантните синтаксони от Средна и Северна Европа. Липсват средно- и северно-европейските характерни торфищни видове като Chamaedaphne calyculata, Ledum palustre, Pinus rotundata, Rubus chamaemorus и др., както и ред типични торфищни видове, разпространени в тресавищните гори и храсталаци на Pinus mugo в Румънските Карпати: Andromeda polifolia, Betula pubescens, Oxycoccus palustris и др. Мощността на постилащия торфен слой варира между 1,5 и 5 m, докато в българските торфища той най-често е по-тънък. Карпатските ценози, сходни с разглежданите, са отнесени към Oxycocco-Sphagnetea, чиято южна граница е в Карпатите. У нас те са обособени като субасоциация Lerchenfeldio-Pinetum mugo eriophoretosum vaginatae, отнесена към клас Vaccinio-Piceetea.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Изолирани находища в Западни Родопи, Рила, Пирин, Витоша, от 1300 до 2400 m надм. вис.

Консервационно значение. Тресавищните гори имат много ограничено разпространение. Те са местообитания на защитени растителни видове като Geum rhodopaeum, Listera cordata и Viola palustris. Ендемични видове са Cirsium appendiculatum и Geum rhodopaeum.

Отрицателно действащи фактори. В много участъци на планините в миналото тези фитоценози са били изсичани или опожарявани, с което общата им площ е намалена и в съвременната растителна покривка тя не е твърде значителна. Влияние оказват сукцесионните и природните процеси на засушаване на средата, а през последните десетилетия се активизира отново и антропогенното въздействие, включително на хидромелиоративни мероприятия, водещи до осушаване или преовлажнение на тези ценози.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Част от фитоценозите се намират в защитени територии – природен парк “Витоша”, национален парк “Рила” и защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Включване на местообитанието в Националната система за мониторинг на биоразнообразието, оценка на състоянието му, на заплахите извън защитените територии и прилагане на екологосъобразни лесовъдски практики.

Литература. Петров 1958; Стефанов, Йорданов 1931; Dierssen 2001; Roussakova 2000.

Автори. Анна Ганева, Веска Русакова


Тресавищни иглолистни гори и храсталаци (карта на разпространението)