Пърнар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пърнар
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Букоцветни (Fagales)
семейство:Букови (Fagaceae)
род:Дъб (Quercus)
вид:Пърнар (Q. coccifera)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Разпространение
Пърнар в Общомедия
[ редактиране ]

Пърнарът (Quercus coccifera) е вид топлолюбив вечнозелен дъб, отлично приспособен към климата на Средиземноморието – негов ареал на разпространение. Представлява дребно дърво или по-често храст, с плитко напукана до люспеста сива кора, жилави овални листенца с бодливо-назъбен ръб и приседнали жълъди, чиито купули са покрити от извити навън шипчета – люспи. В България се среща извънредно рядко – в крайните югозападни и южни части на страната и локално в Източна Стара планина до 350[2] – 400 м н.в.[3] Включен е в Червената книга на Република България със статус „застрашен“.[3] Пърнарът е гостоприемник на видове насекоми от род Kermes, използвани за създаването на извънредно ценено в миналото пурпурночервено багрило; видовият епитет coccifera (гр./лат.) е отражение на тази особеност.[4]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Quercus coccifera (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
  3. а б Соня Цонева, Димитър Пеев. Пърнар // Червена книга на Република България (Електронно издание). БАН & МОСВ. Посетен на 12 януари 2019.
  4. Quercus coccifera L. // The Plant List. Посетен на 16 януари 2019.